о.РОДОС

Това лято стъпихме на още един гръцки остров. Той е най-големият от Додеканезките острови и е известен с това, че на него някога се е намирало едно от Седемте чудеса на света – Родоският колос. Пристигнахме към 19ч в град Родос, който е на половин час път от летището. Имахме 2 часа за вечеря до тръгването на автобуса за Линдос. Това е градчето, в което ни беше „базовия лагер“ за следващите 5 дни. На билетите ни пишеше автобус 1 и жената на касата ни каза да чакаме именно единицата. Минаха доста автобуси за различни дестинации, но такъв с номер 1, така и не се появи. Попитахме един служител на гарата кога ще дойде 1-цата, той погледна номера на този, който в момента беше пред нас и каза да се качим на него. В този момент се сетих за песента на Jovanotti, в която се пее: ♪ седнала в един самолет, но с билет за друг ♪. Бяхме в същата ситуация, но в автобус. Посмяхме се доста и се надявахме да сме във вярната посока.

ЛИНДОС

Пристигнахме в Линдос късно вечерта. Настанихме се в къщата и решихме да излезем за една нощна разходка. Баровете и ресторантите бяха пълни с хора. Кипеше от живот. Линдос е единствения град на о.Родос, който е изцяло с бели варосани къщи. Прилича на град характерен за Цикладите. Седнахме на тересата в един бар за да се почерпим с коктейл за добре дошли.

На следващия ден, след плажа се разхождаме из тесните улички, които са като лабиринт, в който можеш да се изгубиш доста лесно. Всички къщи, както споменах са в бяло. Градът е изцяло пешеходна зона. Само сутрин виждахме триколки, които зареждаха магазините и ресторантите със стока. Градът е доста живописен и много уютен.

АКРОПОЛА В ЛИНДОС

В една от вечерите (малко преди да затвори), точно преди залеза, се качихме и на перлата в короната на Линдос – Акропола. Повечето посетители идват по това време защото е малко по-прохладно (32С).

На върха на хълма, тази древна цитадела е заобиколена от кристално сини води и предлага разкошна панорама, която се простира докъдето стигне окото. Гледката към морето от Акропола е красива. От другата страна е Линдос с море от варосани къщи. На най-високата точка на Акропола се намират останките от храма на Атина, един от най-емблематичните паметници в цяла Гърция и важен символ на древногръцката култура.

В една от вечерите празнуваме рождения ден на приятелка, която е част от нашата травел група. Избрахме ресторант Odyssia, в който бяхме и преди две вечери. Изключителен, от към храна, обстановка и гледки. Характерното за Линдос е, че всички заведения имат тераси на покрива и вечер е разкошно след залеза. Лек морски бриз и осветения Акропол на върха.

ЗАЛИВА СВЕТИ ПАВЕЛ

Този залив е до Линдос. Сутринта докато всички още спят, аз взимам фотоапарата и се наслаждавам на спокойствието, което цари. Имаше само двама човека, които плуваха в морето. Единственият минус да снимаш тук сутрин е, че голяма част от залива е в сянка. Затова се връщам с останалите следобяд.

Красивият залив е кръстен на Свети Павел. Историята гласи, че докато прекосявал морето при една от мисиите си, попаднал в буря. Вълните бушували силно. В един момент скалите се разтворили и кораба се озовал в безопасност в залива.

В един от дните взехме кола под наем за да разгледаме няколко плажа и места. Агенцията, от която взехме колата се оказа на българка, която живее на острова повече от 30 години. Зарадва ни се доста и ни направи отстъпка от цената, само защото сме българи.

ИЗВОРИТЕ КАЛИТЕЯ

Сгушен на източното крайбрежие на о.Родос, изворите на Калитея са зашеметяващо свидетелство за архитектурните и терапевтични практики от началото на 20 век. Първоначално построени през 1929 г. под покровителството на италианския командир Марио Лаго, изворите са проектирани да се възползват от местните термални води, известни от древността с лечебните си свойства. Дизайнът, повлиян от различни архитектурни стилове, включително мавритански и арт деко, е основно дело на италианския архитект Пиетро Ломбарди. Неговата визия била да създаде луксозна спа дестинация, която хармонизира с естествения пейзаж, което води до структура, която включва сложни мозайки, грандиозни зали и буйни градини.

Изворите бързо се превърнали в предпочитано убежище за елитни посетители от цяла Европа, привлечени както от предполагаемата лечебна сила на водите, така и от пищния дизайн на съоръжението. По време на Втората световна война мястото е било по-малко посещавано поради геополитическото напрежение, но си възражда популярността в следвоенните години. Въпреки това до края на 60-те години съоръженията се разпаднали и в крайна сметка били изоставени.

След няколко десетилетия на пренебрегване, Изворите Калитея са реставрирани. Възстановени са структурите до предишната им слава, като същевременно са запазени оригиналните архитектурни елементи.

ПЛАЖ АНТЪНИ КУИН

Определено е красив, но тълпите от туристи развалят усещането за почивка и наслада. Разположен е в малък скалист залив със зашеметяващи изумрудени кристални води. Името идва от някога известния холивудски актьор, който се влюбил в мястото по време на снимките на холивудския епос The Guns of Navarone. Изключителната природна среда на залива е използвана като основен декор за филма.

Антъни Куин се опитал, неуспешно, да купи земята и да създаде център за художници и режисьори. Местните го кръстили залива на Антъни Куин и името останало.

ПЛАЖ ЦАМБИКА

Спираме и на един от най-големите плажове с гигантска пясъчна ивица. Плажът е с фин пясък, без остри камъни и лек наклон към водата. Скалите са красиви, но всички съоръжения за водни забавления в морето развалят гледката.

ПЛАЖ ПРАСОНИСИ

Последната ни спирка от този ден е най-южната точка на о.Родос. Това е рая за любителите на уиндсърф. Уникалността на Прасониси се състои в това, че в зависимост от сезона той е остров или полуостров. През лятото, когато нивото на водата е ниско, Прасониси се превръща в полуостров, прикрепен към o.Родос. Пясъчният плаж Прасониси, известен с отличното си географско местоположение, със силния си и стабилен вятър Малтеми и уникалната брегова линия, която дава възможност за плаване при диаметрално различни условия в две различни морета; Егейско и Средиземно море. Тези фактори го правят едно от най-привлекателните и феноменални места в света за уиндсърф и кайтборд.

През зимата обаче, когато нивото на водата се повиши, този истински пясъчен рай изчезва под морето и Прасониси отново се превръща в остров. Средиземно море и Егейско море се сливат в едно, представяйки великолепен спектакъл.

На средиземноморския бряг, сърфистите се бореха със силния вятър, докато ние ги гледахме и се наслаждавахме на прохладата в августовската жега. На брега от към Егейско море имаше много хора с хвърчила. Залеза беше разкошен. В този момент лицата ни грееха от щастие. При тази рецепта от вятър, слънце и море, няма как друго да е. Беше разкошен завършек на деня.

гр.РОДОС

В последните два дни се местим в столицата на острова – град Родос. Тук посрещането беше впечатляващо. Влизаме в къщата и виждаме стаите ни разхвърляни и с лични вещи по шкафовете. Започваме да мислим, ние на правилното място ли сме или сме влезнали в стаите на някой друг? Такова нещо никога не ми се беше случвало досега. След разговор със собственика се оказа, че чистачката не е минала все още. Оставихме си куфарите и излезнахме да обядваме докато се почиства.

РОДОСКИЯТ КОЛОС

Започваме от пристанището и мястото, където в древността е стоял Родоският колос. Прочутата бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос е стояла тук и е посрещала всички кораби. Била е една от най-високите в древността със своите 34 метра. Силно земетресение я разрушава само 54 години след построяването й. Днес на нейно място има две колони с елени и само въображението ви може да си представи как е изглеждало едно от Седемте чудеса на света.

СТАРИЯТ ГРАД

Орденът на Св. Йоан от Йерусалим окупирал Родос от 1309 до 1523 г. и се заел да превърне града в крепост. Впоследствие попада под турско и италианско владичество. Старата част на града е зад крепостните стени запазени до днес. Един от най-красивите градски ансамбли от готическия период са Двореца на Великия магистър на рицарите, Голямата болница ( днес Археологически музей) и Улицата на рицарите.

Характерно за Родос е настилката, която е от малки плоски камъни подредени вертикално, образуващи красиви фигури. Имаше и няколко заведения в Линдос с такава каменна настилка.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ

Археологическият музей на Родос се помещава в средновековна сграда, която е била използвана като болницата на рицарите хоспиталиери. Основната изложба се състои от находки от Ялисос и Камирос, както и забележителна колекция от статуи. Музеят може да се похвали и с реновиран исторически двор, където в момента са изложени мозаечни подове от елинистически вили.

ДВОРЕЦЪТ НА ВЕЛИКИЯ МАГИСТЪР НА РИЦАРИТЕ

Дворецът на Великия магистър, административният център на Ордена на рицарите на Свети Йоан, е може би най-значимият паметник на средновековната история на Родос и неговата окупация от рицарите. Реставриран е по време на италианската окупация (30-те години на миналия век), като първият му етаж се гордее със забележителна колекция от мозаечни подове от паметници на острова и колекция от средновековни мебели, докато на приземния етаж двете постоянни експозиции предлагат ценна информация за историята на град Родос, от основаването му през 408 г. пр. н. е. до завладяването му от османците през 1522 г.

Сутрин и през деня старата част на града е доста спокойна, но вечер има много хора. Главните улици ми напомнят на Капалъ чарши. Има магазини основно за бижута, сувенири и дрехи. Площадите са пълни с барове и ресторанти. На целия този фон историческите забележителности се губят и това определено не ми хареса.

По време на това пътуване видяхме и още един остров, за който ще ви разкажа в отделен пост.